Идеалът и всекидневието

Да се похваля с новото ми есе. Напоследък нямам време да седна и да попиша така, както аз обичам, но смятам, че това се получи що годе добре. Не е много в мой стил, но все пак ми е есе за в даскало… Каквото е станало. Почвам да се моля за 3, поне tabakoff ми каза, че за толкова имам шанс. (:

Идеалът – това, за което човек се бори и всекидневието – това, с което човек трябва да се пребори… Може ли едното без другото? Свързани ли са помежду си и къде се пресичат те?

Какво е идеалът?

Може да се опише по много начини, но във всеки случай се явява нещо висше, нещо голямо, нещо важно… Това е нещо субективно. Всеки човек има някакви идеали, към които се стреми. За всеки е различно. Може да се приеме като цел, която трябва да се осъществи. Тогава идеалът е връх, който трябва да бъде покорен, без значение по какъв начин и с какви средства. Една мечта, която трябва да стане реалност и да преобърне целия живот…

Идеалът може да е вътре в теб. Нещо като съвестта. Идва, когато иска да ти каже, че нещо не изглежда и работи така, както би трябвало… Идеалите сякаш са онази безсмислена, но иначе висша кауза, чиято цел е да придаде смисъл на човешкия живот. Моменти, в които си мислиш „Ако светът не беше такъв?“, „Ако хората бяха различни?“, „Ако аз бях друг?“… Идеалите често са в противовес с действителността. И ето, че тук се намесва и всекидневието.

Всеки ден човек надгражда себе си. Всеки ден се учи. Всеки ден се проваля или успява в нещо… Това е идеал – да знаеш какво искаш, как да го постигнеш и то да бъде твоя висша цел. Във всеки един момент сме изправени пред някакво изпитание. Подложени на него опознаваме себе си и хората около нас – какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и сърце, какви стремежи и пориви вълнуват всяко живо същество… Опитваме се да изградим един „идеален“ свят, но все някой трябва да постави основите. За да има идеален свят, трябва да има идеално общество. Утопия. Хората просто трябва да променят виждането си за свта, защото човешкото се гради в/у муждучовешкото, а моралът обозначава съвършенството в човешите отношения. Тогава може да се наблюдава тази утопия. Най-важното е, че това се гради с времето, а не за ден или два. Затова не бива да оставяме всеки ден да бъде поредният сив, а да направим от него една сбъдната мечта. Да спечелиш това, за което се бориш. Да спечелиш не само битката, но и войната.

Идеалът е това, което осмисля живота, а животът е всеки един ден.

- – - – - – - – - – - – - – -

Мисля си, че все още нещо му липсва, така че ще претърпи корекции… Някога.

Дъждовно

Как обичам такова време – дъждовно и мъгливо. И така е цял ден. Не мога дори Витоша от терасата си да видя. Надявам се само да не провали партито на групичката ентусиасти, които ще си правят купонче край село Железница (инфо). Похвално е! А и казват, че ще опънат голяма тента, така че – действайте, маняци.

А аз се отпускам лежерно на терасата и продължавам да се кефя на времето и да блогвам. И всичко това под един доста смразяващ дръм. Дори си мисля около полунощ да скокна за една разходка и малко снимки. Определено мога да почувствам самотата така, хората са се изпокрили … а аз имам нужда да съм сам със себе си в определени моменти. Може да е шантаво човек да се разхожда сам в дъжда просто за кефа, но… не казвам, че не съм шантав

Това е момент, в който забравям за всички човешки същества, за всички дребни проблемчета и оставям мислите да нахлуват в съзнанието си неограничени от нищо. А дъжда продължава нежно да мокри всичко. Невероятно свежо е. А гледката – едва мъждукащите далечни светлини в мъглата … жалко, че не мога да я хвана с фотоапарата.

Ей, хора, само аз ли откривам в мрачното, тъмно и мъгливо време красота, романтика и уединение?  Ето къде намирам своето душевно спокойствие, своята нирвана. Явно тук си изграждам моят идеализиран свят. Дай боже повече дъждовни дни тази есен

Планове

by tabakoff and beachbreeze

tabakoff: Идва нов сезон…

BeacHBreeZe: Започва нов етап от живота…

tabakoff: …или всичко продължава по старо му, следвайки кръговрата си…

BeacHBreeZe: …но всичко се променя, променяш се и ти…

tabakoff: В този ред на мисли какво ли ни очаква този сезон?

BeacHBreeZe: Знаеш ли, и аз не мога да ти кажа… Можем само да гадаем…

tabakoff: Аз пък мога – като за начало, очакват ни доста партита, които ще се посетят… наред с това ни очакват и доста цели, които трябва да бъдат постигнати и, струва ми се, че трябва да се захващаме за работа вече.

BeacHBreeZe: Имало ли е смисъл да спираш, постоянно трябва да следваш мечтите и да реализираш идеите си…

tabakoff: Не естествено, все пак има моменти на застой, които не можеш да контролираш, а само да комбинираш с една хубава почивка и разнообразяване на заниманията. Нима не се случва на всеки?

BeacHBreeZe: И да зарежеш всичко ли?

tabakoff: Да, кратковременно… и после съжаляваш за изгубеното време и търсиш мотивация да запретнеш ръкави и да завъртиш колелото на пълни обороти. Звуча енергично, а?

BeacHBreeZe: Направо ме надъхваш да се захвана с нещо ново… Винаги е хубаво да имаш някой до теб, който да те подтиква да вървиш напред, дори и да не стигаш далеч…

tabakoff: Да, съгласен съм тук. Измисли ли си вече планове и цели?

BeacHBreeZe: Имам, и винаги съм имала. Мисля за бъдещето, но за мен е още далеч. Тепърва всичко предстои, така че за сега всичко е мечти. А ти?

tabakoff: Да, но не е далеч. Градиш бъдещето си с всяко твое действие, сега, в момента. И никак не ти се струва далече, погледнато така, нали

BeacHBreeZe: Понякога като се замисля, да. Но всъщност си е доста далеч. Нищо, че времето лети… Понякога има и несбъднати мечти. И в такива разговори винаги се сещам за един лаф: Направи си планове, за да разсмееш господ. Ето защо не мисля за толкова напред, защото колкото по-близо е една мечта нищо не е така, както си искал да бъде…

tabakoff: Аз пък си мисля, че колкото по-далеч от теб поставяш мечтите си, толкова по-нереални изглеждат те. Те са до теб, ти можеш да се докоснеш до тях, те са близо…. От теб се иска просто да ги сграбчиш

BeacHBreeZe: Звучи красиво, звучи реално, но така ли е всъщност…?

If you could see into the future… Would you do it different now?

Идва нов сезон… Започва нов етап от живота… или всичко продължава по старо му, следвайки кръговрата си… но всичко се променя, променяш се и ти… В този ред на мисли какво ли ни очаква този сезон? Знаеш ли, и аз не мога да ти кажа… Можем само да гадаем… Аз пък мога – като за начало, очакват ни доста партита, които ще се посетят… наред с това ни очакват и доста цели, които трябва да бъдат постигнати и, струва ми се, че трябва да се захващаме за работа вече. Имало ли е смисъл да спираш, постоянно трябва да следваш мечтите и да реализираш идеите си… Не естествено, все пак има моменти на застой, които не можеш да контролираш, а само да комбинираш с една хубава почивка и разнообразяване на заниманията. Нима не се случва на всеки? И да зарежеш всичко ли? Да, кратковременно… и после съжаляваш за изгубеното време и търсиш мотивация да запретнеш ръкави и да завъртиш колелото на пълни обороти. Звуча енергично, а?

Направо ме надъхваш да се захвана с нещо ново… Винаги е хубаво да имаш някой до теб, който да те подтиква да вървиш напред, дори и да не стигаш далеч… Да, съгласен съм тук. Измисли ли си вече планове и цели? Имам, и винаги съм имала. Мисля за бъдещето, но за мен е още далеч. Тепърва всичко предстои, така че за сега всичко е мечти. А ти? Да, но не е далеч. Градиш бъдещето си с всяко твое действие, сега, в момента. И никак не ти се струва далече, погледнато така, нали

Понякога като се замисля, да. Но всъщност си е доста далеч. Нищо, че времето лети… Понякога има и несбъднати мечти. И в такива разговори винаги се сещам за един лаф: Направи си планове, за да разсмееш Господ. Ето защо не мисля за толкова напред, защото колкото по-близо е една мечта нищо не е така, както си искал да бъде…

Аз пък си мисля, че колкото по-далеч от теб поставяш мечтите си, толкова по-нереални изглеждат те. Те са до теб, ти можеш да се докоснеш до тях, те са близо…. От теб се иска просто да ги сграбчиш Звучи красиво, звучи реално, но така ли е всъщност…?

If you could see into the future… would you do it different now?

Събота сутрин…

Събота сутрин е.

На някои ни е скучно, спи ни се, имаме работа, заделена за weekend-а. Други пък се чудят какво да правят, скуката преобладава и при тях. Със сигурност и вие сте един от двата типа.

Сънливо ми е, но не пия кафе, че ще го отказвам, не обичам да съм зависим и от него. Само преди партита и по време на сесия (в комбинация с energy drink). А навън е облачно, леко мрачно. Сам съм в квартирата и уж чета книга, че да не си губя времето.

Ама да знаете – не се оплаквам. Има доза чар и в това да ти е самотно. Особено когато чувството е примесено с дийп хаус, нещо кинтарско например. На това му се вика уединение. Направо ще взема да твърдя, че самотата е хубаво нещо. Мрачното време – също. Някак си ми идва музата да взема да поработя малко върху двата си блога, да попрочета 50-ина страници от един учебник за полупроводникови елементи, да взема да фотошопирам нещо.

Определено музата ме навестява когато ми е мрачно и самотно. Едновременно релаксирам и си уплътнявам времето.

Е, намятах малко мои мисли, които нахлуха в  главата ми като си полафихме по скайпа с BeachBreeze. И ако се чудите какво слушам в момента – пълно описание на душевната ми картина – цъкнете тук

Smile!

Разхождам се на 2ри септември с най-добрата ми приятелка и бъркам в задния джоб на дънките ми. (това малко предистория, но нищо…) И какво набарвам… едно есе, което дълго време търсех. Ами имам шестица на него, въпреки че не е кой знае какво. Аз просто бях решила да го споделя с тези, които понякога се сещат да четат из блога… Е, ето го и него.

Усмивката…

Усмихни се!

Усмихвам се… така започва един мой ден. С първите лъчи на слънцето усмивката вече грее на моето лице. Очаквам поредния красив ден, изпълнен с много смях, веселие и усмихнати хора около мен. Не винаги е такъв. За целия ден все има някой, който не е като мен, не се е събудил с усмивка. Това не означава, че аз не мога да го даря с нея. Знам ли, може денят му да потръгне и щастието да се усмихне и на него… Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка… Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

… Усмихни се! …

Забелязвал ли си как в труден момент, когато си притеснен, че ако се усмихнеш отвътре ти става леко. Всичките притеснения и страхове изчезват. Човекът срещу теб вижда това, разбира, че уверуността ти се е върнала и вече имаш необходимите сили да продължиш. Вярваш в себе си и знаеш, че можеш да се справиш с всичко. Когато другите видят едно сияещо лице, от което струи позитивна енергия, баз да усетят преминава и в тях и се изписва усмивка по лицата им. Обстановката става ведра и нещата протичат по-лесно.

Усмихни се!

А опитвал ли си да се усмихнеш на твой враг или просто на човек, който се е запътил към теб, за да ти развали настроението? Ако не си, направи го! Усмивката върши чудеса! Той не само, че ще забрави за какво е тръгнал, но ще започне да ти се усмихва. Мисията изпълнена! Две щастливи и усмихнати лица. Усмивката е много силно оръжие, а в същото време и така добре умее да обезоръжава…!

Не, не спирай да се усмихваш!

Всеки ден излизаме навън, на разходка, на училище, на работа… Забелязвал ли си каква част от всички хора, които срещаш са усмихнати!? Най-много двама-трима. Всички останали са навели главите си към земята и просто вървят, бързат за някъде. Излезли са от дома си без да разберат, че са забравили най-важното. Тогава къде отиват?
А колко по-лесно би било преди да излезеш да погледнеш в огледалото и да подариш една усмивка на себе си. Като излезеш навън ще се усмихнеш и на другите. Никога не знаеш дали няма да получиш още хиляди усмивки в замяна. И това само с една твоя усмивка. Колко е лесно! Една усмивка разкрасява твоята душа, а две усмивки променят света! А ако всички се усмихваха!?

Безценно е чувството, когато ти се усмихват. А ти усмихваш ли се все още!?

Лято е….

Привет отново. Лято е, започна сезона на партитата по черноморието, а те никак не са малко

Екипът на сайта ни също откри лятната парти-треска с първото по рода си темипро парти, носещо звучното име Utopia Sound. По тази тема има доста да се говори, но ще ви спестя празните приказки, важното си го пише във форума, снимките ги има в галерията. Просто споменавам – получи се страхотно, ще и 2-ра част съвсем скоро, а да се надяваме, че по-нататък ще направим такова парти и в София, като ще си буукнем и DJ.
И понеже луд умора няма, ден по-късно с movieman хванахме влака за Бургас и посетихме и мега-събитието Dimas@Mania. Просто нямам думи! Определено беше чудесен начин да открием лятната парти-вълна. Там, заедно със startrax, дивяхме в продължение на 17!!! часа под звуците на тех-хаус и техно музика, пусната от великият Димас и DJ Shoto, който се превърна в любимият ни български DJ. И както се изрази movieman – който не е посетил това събитие, просто няма да ни разбере какво преживяхме там.

Та това е от мен засега… както гледам се задава едно готино лято, така че ще има доста неща за писане. До скоро!!!

Отминалите години

Ох, днес сме втора смяна… ще имам време да напиша нещо.

И така… събудих се рано, защото живея до бившото ми училище и беше пълна лудница, защото малките завършваха. Ех, блазе им, кога и аз бях там и слушах досадните речи на директора… Мда, отдавна беше, но днес, когато ги чух отново колко са весели и се радват, че най-накрая завършват, на мен ми стана сякаш мъчно. Липсва ми това училище! Там беше Рай в сравнение със сега, а и беше от най-хубавите в града.

(Явно това ще ми е днешната тема… – отминалите години)

Кога минаха три години и аз не разбрах… След още две, ако все още го има този блог, ще пиша как са минали цели пет, но засега са само три…

2006-та… на този ден аз съм била на мястото на тези малчугани. Бяхме толкова щастливи всички, както и много тъжни. Бяхме задружен клас и се обичахме, но дойде времето живота да ни пръсне в различни посоки. Радвахме се, че завършваме и тъгувахме, че се разделяме. Имаше една песен: “Един неразделен клас…”, който се раздели. Толкова хубави моменти съм изживяла с тях, толкова незабравими екскурзии, че отново ми се иска да бъда онова дете… Май ще спра до тук, че започвам да се разчувствам. Не е лесно да разбереш един ден, че детската и невинна красота е изчезнала… защото сега единственото, което виждам в хората около мен е лицемерие и подлост, но това е друга тема.Ако намеря сили някой път ще го довърша, но засега го оставям с отворен край. (:

To be continued…

P.S. Този път няма да забравя да поздравя всички, които следят блога… Викам да е нещо лекичко, например

Ilya Soloviev – Universal Universe (Poshout Club Mix)

New gadget – gallery

Да, темипро вече има своя галерия.

Свърши се качването на снимкипо фрии сървъри. От днес официално си имаме галерия. Тя е достъпна на линк http://temipro.org/gallery

Е, галерийката ни още е бета версия, понеже иска донастройване, смяна на темата и качване на повечето албуми, но това ще стане с течение на времето. Засега там са налични 2 албума, които са видими за всички желаеци. Тя е създадена на основата на oppermine Photo Gallery, като засега кода не е пипан от мен. В последствие и това ще се случи, хаха.

Ами това е, кратко но пълно с инфо постче. Стига ви толкова за днес. Поздрави от екипа на temiprо и до скоро, приятели!

tabakoff, temipro.org root admin

Началото…

Така деца… нали всички сме такива – кои по-големи, кои по-малки. Дойде ред на първия ми пост. Явно ще е за благодарност. Искам да благодаря на бати Митко, че сподели блога си с мен и ми разреши да драсвам и аз по някой друг ред. Благодаря му и за това, че се държи мило с мен, въпреки че не ме познава (има време и за това). Че споделя тук-там някоя идея и от време на време пита за мнение. А, сега пък ми каза, че ме обичал… какво ли да не очакваш от него!? Друго такова мече до сега не бях срещала… Хайде стига съм говорила хубави неща, че ще вземе да се възгордее прекалено много. (:

Като за пръв път поста ми няма да блести от умности, така че никой да не се учудва. Нямам тема да си призная, затова пиша общи приказки и това, което ми е на душата (не, че има нещо…) Сега като се замисля… вчера ме повишиха в “Желирано мече”. Поредната ми странна прищявка, която беше изпълнена от… бе я се сетете сами. Повече няма да го споменавам.

Не знам какво повече да кажа. Важното беше да направим сефтето… Друг път, като ме удари гръм, ще пиша повече за нещо конкретно. (: Чао засега и благодарности на добричкия ми батко, който няма идея защо ме обича…

BeAcHBreeZe, temipro.org moderator

Нова лента с иконки

Време е да въведем малко функционалност за сайта

Такааа, чукнахме 4 месеца и решихме да направим няколко нововъведения, като първото беше именно новата лента с иконки. Имахме доста разногласия за размера, разположението и вида на иконките, като някои от потребителите видяха, че те се смениха 4-5 пъти в рамките на един ден, но накрая действахме като отбор и нарисувахме наши собствени, които бяха лепнати там горе от мев. Тук е мястото да благодаря на Renovatio, movieman и тианата за всеотдайната работа, както и на потребителите ни, които отговяряха веднага на поставените анкети. Наистина се получи схрахотна лента. С това можем да сме щастливи, че дизайна си е изцяло наш.

Толкова засега, честити 4 месеца темипро на всички. Забавлявайте се, слушайте музика, не ползвайте синтетика и this music is gravity, нали