Отминалите години
Ох, днес сме втора смяна… ще имам време да напиша нещо.
И така… събудих се рано, защото живея до бившото ми училище и беше пълна лудница, защото малките завършваха. Ех, блазе им, кога и аз бях там и слушах досадните речи на директора… Мда, отдавна беше, но днес, когато ги чух отново колко са весели и се радват, че най-накрая завършват, на мен ми стана сякаш мъчно. Липсва ми това училище! Там беше Рай в сравнение със сега, а и беше от най-хубавите в града.
(Явно това ще ми е днешната тема… – отминалите години)
Кога минаха три години и аз не разбрах… След още две, ако все още го има този блог, ще пиша как са минали цели пет, но засега са само три…
2006-та… на този ден аз съм била на мястото на тези малчугани. Бяхме толкова щастливи всички, както и много тъжни. Бяхме задружен клас и се обичахме, но дойде времето живота да ни пръсне в различни посоки. Радвахме се, че завършваме и тъгувахме, че се разделяме. Имаше една песен: “Един неразделен клас…”, който се раздели. Толкова хубави моменти съм изживяла с тях, толкова незабравими екскурзии, че отново ми се иска да бъда онова дете… Май ще спра до тук, че започвам да се разчувствам. Не е лесно да разбереш един ден, че детската и невинна красота е изчезнала… защото сега единственото, което виждам в хората около мен е лицемерие и подлост, но това е друга тема.Ако намеря сили някой път ще го довърша, но засега го оставям с отворен край. (:
To be continued…
P.S. Този път няма да забравя да поздравя всички, които следят блога… Викам да е нещо лекичко, например
Ilya Soloviev – Universal Universe (Poshout Club Mix)
