by tabakoff and beachbreeze
tabakoff: Идва нов сезон…
BeacHBreeZe: Започва нов етап от живота…
tabakoff: …или всичко продължава по старо му, следвайки кръговрата си…
BeacHBreeZe: …но всичко се променя, променяш се и ти…
tabakoff: В този ред на мисли какво ли ни очаква този сезон?
BeacHBreeZe: Знаеш ли, и аз не мога да ти кажа… Можем само да гадаем…
tabakoff: Аз пък мога – като за начало, очакват ни доста партита, които ще се посетят… наред с това ни очакват и доста цели, които трябва да бъдат постигнати и, струва ми се, че трябва да се захващаме за работа вече.
BeacHBreeZe: Имало ли е смисъл да спираш, постоянно трябва да следваш мечтите и да реализираш идеите си…
tabakoff: Не естествено, все пак има моменти на застой, които не можеш да контролираш, а само да комбинираш с една хубава почивка и разнообразяване на заниманията. Нима не се случва на всеки?
BeacHBreeZe: И да зарежеш всичко ли?
tabakoff: Да, кратковременно… и после съжаляваш за изгубеното време и търсиш мотивация да запретнеш ръкави и да завъртиш колелото на пълни обороти. Звуча енергично, а?
BeacHBreeZe: Направо ме надъхваш да се захвана с нещо ново… Винаги е хубаво да имаш някой до теб, който да те подтиква да вървиш напред, дори и да не стигаш далеч…
tabakoff: Да, съгласен съм тук. Измисли ли си вече планове и цели?
BeacHBreeZe: Имам, и винаги съм имала. Мисля за бъдещето, но за мен е още далеч. Тепърва всичко предстои, така че за сега всичко е мечти. А ти?
tabakoff: Да, но не е далеч. Градиш бъдещето си с всяко твое действие, сега, в момента. И никак не ти се струва далече, погледнато така, нали
BeacHBreeZe: Понякога като се замисля, да. Но всъщност си е доста далеч. Нищо, че времето лети… Понякога има и несбъднати мечти. И в такива разговори винаги се сещам за един лаф: Направи си планове, за да разсмееш господ. Ето защо не мисля за толкова напред, защото колкото по-близо е една мечта нищо не е така, както си искал да бъде…
tabakoff: Аз пък си мисля, че колкото по-далеч от теб поставяш мечтите си, толкова по-нереални изглеждат те. Те са до теб, ти можеш да се докоснеш до тях, те са близо…. От теб се иска просто да ги сграбчиш
BeacHBreeZe: Звучи красиво, звучи реално, но така ли е всъщност…?
If you could see into the future… Would you do it different now?
Идва нов сезон… Започва нов етап от живота… или всичко продължава по старо му, следвайки кръговрата си… но всичко се променя, променяш се и ти… В този ред на мисли какво ли ни очаква този сезон? Знаеш ли, и аз не мога да ти кажа… Можем само да гадаем… Аз пък мога – като за начало, очакват ни доста партита, които ще се посетят… наред с това ни очакват и доста цели, които трябва да бъдат постигнати и, струва ми се, че трябва да се захващаме за работа вече. Имало ли е смисъл да спираш, постоянно трябва да следваш мечтите и да реализираш идеите си… Не естествено, все пак има моменти на застой, които не можеш да контролираш, а само да комбинираш с една хубава почивка и разнообразяване на заниманията. Нима не се случва на всеки? И да зарежеш всичко ли? Да, кратковременно… и после съжаляваш за изгубеното време и търсиш мотивация да запретнеш ръкави и да завъртиш колелото на пълни обороти. Звуча енергично, а?
Направо ме надъхваш да се захвана с нещо ново… Винаги е хубаво да имаш някой до теб, който да те подтиква да вървиш напред, дори и да не стигаш далеч… Да, съгласен съм тук. Измисли ли си вече планове и цели? Имам, и винаги съм имала. Мисля за бъдещето, но за мен е още далеч. Тепърва всичко предстои, така че за сега всичко е мечти. А ти? Да, но не е далеч. Градиш бъдещето си с всяко твое действие, сега, в момента. И никак не ти се струва далече, погледнато така, нали

Понякога като се замисля, да. Но всъщност си е доста далеч. Нищо, че времето лети… Понякога има и несбъднати мечти. И в такива разговори винаги се сещам за един лаф: Направи си планове, за да разсмееш Господ. Ето защо не мисля за толкова напред, защото колкото по-близо е една мечта нищо не е така, както си искал да бъде…
Аз пък си мисля, че колкото по-далеч от теб поставяш мечтите си, толкова по-нереални изглеждат те. Те са до теб, ти можеш да се докоснеш до тях, те са близо…. От теб се иска просто да ги сграбчиш
Звучи красиво, звучи реално, но така ли е всъщност…?
If you could see into the future… would you do it different now?
Like this:
Be the first to like this post.
This entry was posted on септември 13, 2009 at 6:19 pm and is filed under Празни приказки . Можете да проследявате всички отговори към тази публикация през RSS 2.0 захранката
You can leave a response, or trackback from your own site.
ноември 18, 2009 at 3:44 pm
Аз ще кажа само:”Най-добрия начин да предвидиш бъдещето е самият ти да си го изобретиш…”