Дъждовно

Как обичам такова време – дъждовно и мъгливо. И така е цял ден. Не мога дори Витоша от терасата си да видя. Надявам се само да не провали партито на групичката ентусиасти, които ще си правят купонче край село Железница (инфо). Похвално е! А и казват, че ще опънат голяма тента, така че – действайте, маняци.

А аз се отпускам лежерно на терасата и продължавам да се кефя на времето и да блогвам. И всичко това под един доста смразяващ дръм. Дори си мисля около полунощ да скокна за една разходка и малко снимки. Определено мога да почувствам самотата така, хората са се изпокрили … а аз имам нужда да съм сам със себе си в определени моменти. Може да е шантаво човек да се разхожда сам в дъжда просто за кефа, но… не казвам, че не съм шантав

Това е момент, в който забравям за всички човешки същества, за всички дребни проблемчета и оставям мислите да нахлуват в съзнанието си неограничени от нищо. А дъжда продължава нежно да мокри всичко. Невероятно свежо е. А гледката – едва мъждукащите далечни светлини в мъглата … жалко, че не мога да я хвана с фотоапарата.

Ей, хора, само аз ли откривам в мрачното, тъмно и мъгливо време красота, романтика и уединение?  Ето къде намирам своето душевно спокойствие, своята нирвана. Явно тук си изграждам моят идеализиран свят. Дай боже повече дъждовни дни тази есен